Героите на вампирите

Одобрена си,добре дошла! :)

Име: Дженифър Скот

Години: 18 човешки, 1945 вампирси

Дарба: Вампир от Древните, владее стихийте, чете мисли, контролира чувства, използва телепатия.

Характер: Уравновесена в повечето случаи. Не обича да зависи от някой и да й нареждат. Прави каквото си поиска, няма задръжки и много рядко се отказва от целта си. Обича да ходи по дискотеки, барове и да излиза с приятели. Харесва готини момчета.

Външен вид: Красива е, има страхотно тяло, руса коса, висока е 1,75. Често носи токчета, харесва късите поли и панталонки. Най-често косата й е пусната свободно. Очите й са кафяви. Не носи много грим и тежки парфюми.

История: Като човек е израстнала в лошо семейство. Майка й била алкохоличка, а баща й в затвора, заради кражби и побой над майка й. Когато излязъл животът на Дженифър станал непоносим. Намразила го до такава степен, че била склонна на убийство или самоубийство. След поредния скандал вкъщи, когато била на 18 избягала и се самоубила, мятайки се от скалите в голяма река минаваща близо до домъа й. Открила я Селена-богинята на луната и първият вампир, който тя самата създала. Превърнала Дженифър във вампир и с неподозираните способности на полу-богиня. Оттогава просто скита по света, търсейки място, където да остане.

Нещо интересно: Обича животните, пие, има бяло Ламборджини.

Снимка:

Допълни малко външният си вид и си одобрена.. :)

И двете сте одобрени! :)

одобрена .. впечатлена съм от историята ти :)

Име:
Дид Салватор
Години:човешки и вампирски
Човешки - 18 , вампирски-924
Дарба
Да хишнотизира хората
Характер:
Дид е много мило момиче,обича приятелите си,никога не спори,винаги помага на хората с това което може,понякога е много отвеяна.
Външен вид:
Дид е руса,попринцип обича да носи черни сенки,обича роклите,високите токове,обича да носи гривни,почти винаги държи косата си пусната.
История:
Дид е превърната във вампир от баща си. Един ден Дид видяла как баща й пие животинска кръв и се уплашила.След много разговори Дид разбрала , че баща й е вампир,след като тя го убедила да си признае. Тя помолила баща й да я превърне,но в началото той не се съгласил. Дид умолявала,и умолявала. Накрая той се съгласява и я превръща.
Нещо интересно: Мрази ванилия.
Снимка:

Одобрена си,добре дошла.. :)

/img]

Име:Селина Мартин (Сел накратко)

Години:човешки-16 вампирски 278

Дарба:Отличаване на лъжата

Характер:Селина винаги е обичала вниманието!Тя понякога е зла,но ако пожелае може да накара всеки да се чувства специален и обичан.Единственото за,което се е грижила през краткият си човешки живот е самата нея,но дългите години на вампир са я научли да се държи по-добре към околните.

Външен вид:Сел е ужасно красива за човешкото око.Има дълга руса,леко къдрава коса,а тялото й е високо и изящно. Предимно обича да се облича в лъскави,розови дрехи.Прилича на истинско Барби,но доста по-силна и опасна.

История: Селина Мишел Мартин е родена в Норвегия,но още само на 2 месеца тя и семейството й решават да се преместят в провинцялна Калифорния (САЩ).По време на пътуването буря предизвиква катастрофата на самолетът.Като по чудо Селина оживява,но семейството й загива.От 1 годишна възраст до 4-ри годинки Сел живее в дом за сираци,когато я осиновяват г-ин и г-жа Мартин.Селина е прекарала животът си в охолствои престиж.Винаги е получвала всичко,което поиска както и получи разрешение да отиде на лагер през лятото.Когато 16 годишната красавица се изгубва във гората среща заслепяващо красива жена.Сякаш изваяна от лед,с тъмночервени очи.Тогава тя я превръща във вампир.Но след време чернокосата вампирка умира и Сел трябва да се учи как да се контролира сама.

Нещо интересно:Винаги е имала уникален усет за модата и никога не съчетава еднакво дрехи два пъти!

Снимка: [задължително]
petq__951[img]http://prikachi.com/images/381/2441381G.jpg

Одобрена си,добре дошла.. :)

Име: Алекс Ридик
Години: Изглежда да 19, но е на 47
Външен вид:Алекс има светлокестенява и къдрава коса, която стига до раменете й. Тя има овални, кафеви очи, чипо носле,тънки и светли вежди с меки скули, които е взела от майка си.Устните и са червеникави и силно очертани.Не обича да пуска бретона си. Лицето и е продълговато с мека брадичка.Когато се усмихне разкрива две много сладки тръпчинки.
Характер: Неспасяема мечтателка, мила и вярна приятелка, понякога доста разсеяна. Тя е истински приятел ,но се сбижава много трудно.Ако човек и е приятен тя се привързва много, но ако я наранят е страшно отмастителна. Алекс винаги е на среща, ако имаш нужда от рамо на което да поплачеш или просто да поговориш с някои.
История: Алекс има щастливо детство, но внимането винаги е било привлечено от по- голямия й брат. На нея това не й пречи, защото предпочита компанията на приятелите и животните й. Когато я приемат в мечтания колеж, Алекс поема на пътуване през Америка, за да опознае страната. По време на това пътуване разбира, че родителите й са починали в самолетна катастрофа, а брат й е в кома. След няколко месеца я превръщат, което я кара да се затвори още повече в себе си. След около 10 години свиква с живпта на вампир-вегитарянец и само понякога взима кръвни банки от болници.
Нещо интересно: Винаги е обичала книгите и носи със себе си тефтерче и химикал.
Снимка:

Одобрена си,добре дошла.. :)

Име: Майкъл Клейв

Години: 19 човешки / 11 вампирски

Дарба: Биолокация

Характер: Обичам да рискувам, правя го прекалено често и също толкова често си патя заради проявената глупост. Не обичам да съм сред хора, освен ако не е наложително и "професията" не го изсиква... Като цяло съм единак, обичам да съм сам, така се чувствам най - сигурен, че няма да нараня никого. Не че мразя хората или нещо подобно, не ми харесва, че се нуждая от кръвта им, за да оцелея, но такова е положението. Харесвам страшни филми, особено с вампири, лошото на всичките е, че почти винаги ние сме лошите. Трудно е да се каже, че не обичам да пътувам, но напоследък ми се налага да го правя прекалено често. Търся нов град и оставам за около седмица, не мисля да променям начина си на живот, не би било в моя полза, ако го направя.

Външен вид: Не съм много висок, имам светло кафява коса, очите ми са сини, но често менят цвета си, радко по мое желяние, разбира се. Не обръщам изключително внимание на дрехите, които нося, все пак трябва да са удобни, никога не се знае кога ще ти се наложи неочаквано да си плюеш на петите...

История: Израстнал съм в Лондон, дъждовния град. От малък знам, че по света се разхождат създания, хранещи се с човешка кръв, но сякаш не ми се искаше да повярвам, че това е истина, възприемах ги по - скоро като лошите герои от комиксите, които четях. Баща ми, Джон искаше да съм на ясно с опасностите, които крие света, но това негово желание не се осъществи по начина, по който се е надявал...
Той твърдеше, че е имал близка среща с вампир и оттогава сякаш беше обсебен от свръхспособностите, които притежавал... Отначало беше забавно, както на мен, така и на майка ми, но след известно време баща ми звучеше като откачен и беше на път да загуби малкото си останал здрав разум. Майка ми се опитваше да му помогне, записваше му часове при психолози, които му изписваха безброй много хапчета, без абсолютно никакъв ефект. Един ден майка просто не издържа, наговори един куп глупости в лицето на баща ми, че бил луд и всякакви такива, после си събра багажа, накара ме да си събера и моя и се изнесохме от къщи. След около седмица адвокатите на майка ми се срещтнаха с баща ми и успяха да уредят развод по взаимно съгласие.
С майка ми се преместихме в нов град и започнахме на чисто. Баща ми ми липсваше, разбира се, но се стараех да не мисля за него, а да помагам на майка си, до колкото това е възможно.
Изминаха няколко месеца от тъй наречения ни "нов живот", когато една вечер се почука на вратата. Отидох да отворя и не можех да повярвам на очите си, пред мен стоеше баща ми. Но не изглеждаше като себе си, сякаш в него имаше нещо променено, нещо различно... Баща ми влезе вътре без да обели нито дума, без дори да ме поздрави и се отправи към кухнята, от където се чуваше шум от течаща вода, майка ми сигурно миеше чиниите. Когато чу звукът от приближаващи се към нея стъпки, майка ми се обърна и видя баща ми. Усмихна му се и се приближи към него, предполагам, че вече беше преодоляла факта, че са разделени...
Последвалият момент се е запечатал в съзнанието ми и предполагам, че никога няма да го забравя. Като се замисля, кой би забравил шокиращата гледка на единия от родителите си, захапал гърлото на другия и крещейки през някоко секунди: " Сега вярваш ли ми? Ти ме принуди да стана такъв, ти си виновна! Отдели ме от детето ми и сега ще си платиш скъпо за това!" Баща ми се държеше като откачен, сякаш няколко месеца е стоял в клетка и сега излива целия си гняв върху майка ми. След като тялото на майка ми се свлече безжизнено на земята, баща ми се обърна и ме погледна, сякаш се бореше със себе си. Накрая не издържа и впи зъбите си и в моето гърло, само че не успя да издържи до края, нямаше силата да ме убие, затова ме остави полужив да лежа на пода и излезе от къщата. Събудих се след няколко часа и по - объркан от всякога започнах втория си "нов живот".

Нещо интересно: Често придобивам безучастно изражение, което адски много дразни другите около мен. Какво съм виновен, че се чувствам очегчен в тяхната компания? ...

Снимка:

Одобрен си,добре дошъл! :)