Докато си стоях в вкъщи, реших да се поразходя и да огледам града.
Нищо не ми се стори интересно.
Някакви незначителни човеци се разхождат с мен.
-Тези пък защо ме следят?-помислих си аз.
Обарнах се към тях и реших да се позабавлявам:
-Слънцето залезе ,вие сте под мой контрол!
Когато изрекох тези думи се слях с техния ум.
-Обожавам това.
Приближих се до едното момче и го целунах.
Прошепнах му:
-Убий ги!.-и избягах.
Както си тичах се обърнах и видях морето.
Боже колко красиво беше...
Отидах до водата и си намокрих краката.
Поиграх си с пясъка (макар, че съм на 342) и легнах да си почина.
-Ах...! Де да имаше някой до мен сега...