Водопада

Слънцето почти залязваше и единственият шум идваше от водата от водопада.Само аз бях седнал в подножието на една маклапещера под самия водопад и с цели шепи загребвах от водата жадно жадно поемайки големи глъдки.Плуването си беше казало думата и сега само водата и кръвта бяха двете неща кито ме държаха на крака.Бях облечен като за лагеруване макар,че все още бях мокър, предпочитах да съм облечен в тази жега.

Реших ,че след лова трябва да поплувам малко . Сълякох дрехите си и останах по бельо не исках да ги мокря и тях. Скочих от една скала и поплувах малко , докато не стигнах до другата стна излязох и чух че има някой . Обърнах се стоеше привлекателен младеж в пещерата зад водата.
- Ъ здравей - казах аз и се оляках на бързо

- Здравей. - отвърнах аз като не отделях поглед от атрактивното момиче което се бе появило от водата.
Тя се обличаше на бързо, но аз продължавах да я гледам въпреки това.Та тя допреди минути беше по бельо, та облечането ми се стори ненужно за нея.И въпреки това я гледах все така като преглътнах последната глъдка вода.Примигнах няколко пъти и кимнах към нея просто защото усмивките не ми бяха присъщи, та за това го направих

Той слезе при мен . Беше с доста атлетично тяло .И имаше хубава усмивка.
- Аз съм Ники приятно ми е - казах аз и подадох ръката си към него.
- Наистина се извинявам за неудобството ,че се запознаваме при такиваобстоятелства.
Роклята ми беше чисто мокра както и косата ми.Чуствах се некунфортно и може би хвана срам защото той беше наистина хубав а.. аз изглеждах ужасно

Аз я гледах с интерес, но не се усмихвах.Не смятах за нужно да го правя.
- Неудобство?Ни най-малко, Ники.Мокри момичета по бельо не са неудобни. - кимнас глава аз и поех ръката и за здравистването.
Оглеждах я с очи жадно все едно имах нужда от кръв или поне малко вода.
- Аз към Волчек! - представих се аз.

След като той стисна ръката ми разбрах ,че е като мен .
- Приятно ми е Волчек - казах и се усмихнах
- На мен също Ники -каза той ..
Не го бях виждала до сега тук. Такаде аз бях тук от два дни но все пак не се бяхм засичали .Реших да му задам няколко въпроса.
- Надявам се че няма да имаш нещо против ако ти правя компания за малко - казах и се усмихнах
- Не разбирасе - каза той .
- А ти нов ли си в града - попитах го

- Да, нов съм. - отегчено отвърнах аз. -пристигнах преди няколко дена и сега тъкмо се установявам тук.Ами ти от тук ли си?
Въпроса ми порзвуча малко като риторичен, но на мен не ми пукаше особенно много.Аз все още я гледах една такава мокричка пред мен докато тя си бърбореше.

- Ами да аз също съм нова .. и не се застоявам дълго в някой град .
Забелязах че не отлепяше поглед от мен . Имаше много красиви очи а в тях играеха пламъчета.
- Ух студено ми е - казах аз. - Мисля че трябва да отидем да пийнем нещо - прозвоча малко като покана но всъщност това целях

- Да нека отидем някъде! -отвърнах аз като обгърнах кръста и с дясната си ръка и придълрапх да се стопли.
- Ела насам. - казах аз и се зазяпах в пищните форми на тялото й докато я опътих до камения мост до другата страна срещу водопада.
Докато вървяхме си я държах плътно до мене и още я гледах все така ненаситно.Ръката ми беше плътно около тясното и кръсче, а очите ми бяха с поглед към бюста й.

След като изписках че и аз съм новита дойдохме на водопада. Беше страхотно, много красиво. Махнах си роклята, останах по белюо и влязох във водата. Не беше много студена.
-Е идвате ли момичета - попитах Бела и Люси.

Беше толкова красиво!Бях повече от измумена!Аз също се съблякох и скочих във водата,която беше повече от страхотна.На студеното ми тяло,водата се отразяваше доста добре.-Хайде Люси идвай и ти!

-Веднага.
Извиках към тях и съблякох роклята си.Скочих във водата,тя беше студена,но не достатъчно.Беше супер забавно.Луната тъкмо изгляваше и скоро щяхме да сме окъпани от нейната светлина.

-Сега на лунната светлина да си имахме и по едно вампирче. - казах и се засмях леко.
-Люси, Белс, нали щяхме да скачаме. Е, още ли сте навити.
Погледнах към скалите до водопада. Бяха наистина високи, но това нас не ни засягаше, бяхме безсмъртни.

-Ако бях човек сиурно щях да откажа...,просто имах страх от височините-допълних преди да са ме попитали зашо.-Но сега нямам никакви пречки.Е,аз ли съм първа?-попитах а те кимнаха.За секудни се бях качила на високата слака,погледнах надолу,помахах им и се хвърлих.Докато падах надолу имах чувството,че летях,беше невероятно.Накрая паднах във водата,която се разпръсна и намокри Люси и Джени.

-Добре сега съм аз.
Изстрелях се на горе към скалите и скочих.Чувството беше прекрасно...просто...неописуемо.И на мен ми се искаше да има някое вампирче до мен...но не можех да направя нищо по въпроса...

-Мой ред е, мой ред е - казах весело, все едно бях малко дете.
Скочих от скалите. Летенето надоле беше страхотно. Паднах във водата, водата се разпръсна и тогава ми хрумна нещо. Размърдах пръсти и водата затрепери под тях. След секунди около нас трите се издигаше красив фонтан от водни струи, играещи във всички посоки.
-Е, харесва ли ви?

-Уоу!!Това беше супер!-казах аз възхитена.
-Трябва някой ден и аз да демонстрирам дарбата си.-засмях се.-Ако не да винаги то поне за месец ще имаме някой мъж.Трите започнахме да се смеем и да плуваме.Беше толкова забавно не ми се искаше да свършва.

П.П.Пиша аз,защото сега ще гледам СПН и чак когато свърши ще пиша. (=

-Невероятно е!-изкрещях аз.Гмурнах се и заплувах,добре че не ми трябваше въздух.Показах се навън и отново се засилих да скачам.Усещането бе неповторимо.-Момичета,кажете ми за себе си,нещо което не знам?-попитах ги аз изведнъж,даже не знам от къде ми хрумна.

-Понякога мога да споря с часове, мразя да не признават когато съм права и не обичам да си призанавам когато греша - последното беше лошо качество, но никой не е перфектен.
-Някак си думите "Сгреших" звучат слабо, сякаш аз съм слаба. Не мога да го обясня, просто не ми харесва чувството, затова ужасно трудно си признавам, почти невъзможно е -засмях се.
-Друго, което не знаеш... хммм, обичам змиите. Твой ред е - казах на Бела, докато Люси плуваше недалеч от нас.

Върнах се и оспях да чуя последните думи на Джен.
-Ами и аз като теб Джен не обичам да казвам "Съжалявам".Звучи ми все едно се признавам за победена,а самата мисъл не ми харесва.Ненавиждам змиите,паяците,скакалците и комарите.Просто ги мразя!Обожавам малки сладки котенца.Хъм...другоо...Когато обичам някой значи наистина е така...Твой ред е Белс.-казах аз.

П.П.Аз си лягам утре ще продължим. (=

След като наминах през бара, който беше празен.. освен бармана, се запътих към водопада.. Искаше ми се да намеря някой с когото да поговоря. Всъщност нямах много приятели във Форкс и реших, че би било добре да се сприятеля с някого. Вървейки умислена не бях забелязала, че бях стигнала до водопада.. Там имаше няколко момичета, които изглежда доста се забавляваха. *Какво пък и аз ще се присъединя. Бела е там, което е добре. Ще ми е по-комфортно с познато лице наоколо* - помислих си аз.
-Здравейте момичета! - поздравих ги с огромна усмивка на лицето си!

Обичах водата, на съществата в нея не им пукаше дали си човек или вампир... Дори не знам защо си го помислих, но трябваше да мисля за нещо различно от гледката на Бела по бельо и това ми се стори някак удачно. За няколко секунди влезе във водата, сякаш беше правила това стотици пъти, докато аз нямах възможност да тренирам, къде ти море в Лондон?
Съблякох дрехите си ( без бельото, естествено) и скочих във водата. Заплувах кучешката, както ме учеха, когато бях на 5 и след около минута се озовах при Бела, отне ми повече време, отколкото на нея. Седнах на брега и се огледах за Люси.

И аз набързо се съблякох и останах само по бански,реших да го направя по-забавно изкатерих се за части от секундата до една висока скала и скочих,след това с учудваща дори и за мен бързина доплувах до Белс и Майкъл.
-Поизгубила съм тренинг.Това го правех преди доста по-бързо.
Засмях се.Водата винаги ми действаше добре.